...

По дланите й още пари
на лятото дъхът
рисувало е то
и по раменете й разтлало
най-красивото платно.

За сбогом маха й то
и с последен дъх
отронва се тихо
само листо...

В отихващата му сянка
по кожа от златно море
плахи стъпчици правят
само капчици две.

Сещат първом топлината,
преживяват хиляди неща,
облива ги спомен за багри,
разтлани по безбрежна морска шир...

...И споменът утихва
с въздишката на лятото,
с последния копнеж по слънцето
утихва тъй, както е дошъл.

...

Стичат се първите капки
есенен дъжд
Политват в миг първите сенки
есенна мъгла
Отронва се едва първата красива
усмивка на есентаJ